Публикации

Български магии: Ритуали за защита на дома

Изображение
В миналото Имало време, когато домът се е градил не от тухли и греди, а от любов, уважение, доверие и древна мъдрост. Но има нещо, което не се е променило оттогава до днес – това е завистта. Дори човек да не я допуснел в дома си, тя чукала по прозорците. Ключът и резето възпирали апашите, но тя намирала начин да се провре, да влезе в дома и да навреди на обитателите му. Била изключително упорита – сякаш знаела, че няма средство, с което може да бъде отблъсната. Но грешала. Старите хора, които не я подценявали, знаели много добре как да се справят с нея. Те предавали своите знания от поколения на поколения. Тези, които се възползвали, успяват да се предпазят и до днес. Съвети към гостите: Когато влезеш – не носи зло – още от прага се усеща какво носиш със себе си. Не влизай в къща с лоша дума на уста – ще развалиш хармонията на дома. Не поздравявай през прага – там е границата между световете и мястото, където чака злото. Не подавай сол, нож или хляб през прага – доброто ще „изтече“. К...

Български магии: Ритуали за дъжд по време на суша

Изображение
В миналото В миналото хората често разбирали какво ще е времето, според поведението на животните . Понякога за целта използвали и специални дни и знаци , за да знаят кога да очакват дъжд и кога предстои суша. Тези наблюдения несъмнено им помагали, но нищо не било в състояние да ги предпази от продължителни дъждове или засушаване (освен змея , разбира се). В такива моменти на помощ идвали древните практики. Ритуалите, чието начало е толкова древно, че не може да бъде проследено, били тяхната надежда. Вярвали, че тяхната молба ще достигне чак до небето, а то ще я уважи. Времето е сито, което задържа най-ценното. Така тези ритуали за дъжд са се запазили до днес. ПЕПЕРУДА Наричан още Пеперуга, Пеперлюда, Перунига, Додола, Дудул, Вай Дудула, Вай Гугу, Ой Люле, Росоманка, Войданка , това е най-характерният и повсеместен обичай за дъжд в България, както и на Балканите (при румънците е „Папаруда“, при южните славяни и албанците – „Додола“, при гърците – „Пирпируна“). Обикновено се провежда пре...

Български поверия: Дни и знаци за предсказване на времето

Изображение
В миналото От векове българите са се обръщали към природата, за да разберат нейните тайни и да предскажат бъдещето . В народните поверия, знаците и символите, свързани с времето, са заемали централно място. За да се подготвят за трудностите на живота, хората са се учели да четат посланията на небето, земята и животните . Този текст ще те отведе в света на българските поверия, за да разбереш кои са били дните и знаците за предсказване на времето и да се докоснеш до мъдростта на предците ни. Старите хора не са имали сателити, но са имали очи и вяра. Те са гледали природата не като нещо външно, а като жива книга, която всеки ден се прелиства пред тях. От вятъра до мравките, от снега на Васильовден до звездите над реката – всичко е било знак, предупреждение, понякога дори благословия. Така са се родили десетки любопитни поверия за времето, предавани от поколение на поколение. Някои звучат като поезия, други – като природна мъдрост, а трети направо граничат с магия. Специални дни за предска...

Български поверия: Животните, които предсказват времето

Изображение
Предсказването на времето в миналото Това не са просто поверия. Това са дългогодишни наблюдения, предавани през поколенията. И макар днес да разчитаме на технологиите, тези древни практики пазят духа на миналото – на хората, които живеели в хармония с природата и внимателно следели всеки неин знак. Народните метеорологични вярвания в България са били важна част от културната традиция и ежедневието на хората. Те са се основавали на наблюдения на природата, на поведението на животните и на събития, случващи се на специфични дати , и са служили за предсказване на времето. Предците ни са забелязали, че животните често усещат промените във въздуха, налягането и влагата много по-рано от хората. За старите българи, това знание било безценно, защото от него зависели здравето и поминъкът им. Така, независимо дали змеят щял да дойде да ги спаси от халата , те били подготвени за нейната поява. Поверия за поведението на животните при предстоящо хубаво време: Врабчетата се къпят във вода – времето...

Български магии: Вадене на корен

Изображение
Какво представлява „ваденето на корен“? „Вадене на корен“, като ритуал за лекуване на болести с билки и заклинания, действително съществува в българския и изобщо в балканския фолклор. Това е вид традиционна народна медицина , която съчетава употребата на лечебни растения с магически действия, слова и ритуали. В българската народна традиция „ваденето на корен“ е специален ритуал, свързан с лекуване на болести чрез билки и магически думи. Този обичай съчетава силата на природата с вярата в силата на думите, създавайки лечебна практика, която е предавана от поколение на поколение. Как се прави? Изкопава се корен на лечебно растение (например жълт кантарион, мащерка, живовляк и др.), което се смята за носител на силата на природата. Самото изваждане на корена се извършва с определени заклинания, молитви или магически думи, за да се освободят силите му и да се пренесат на болния . След това коренът или билката се използва в отвара, тинктура, компрес или се носи като амулет срещу болест. За...

Български магии: Баячи, знахари, врачове и вещери

Изображение
В миналото Българският фолклор знае мъже, които не само познавали силата на билките, но и владеели магията на думите и ритуалите. Те били лечители, магьосници, пазители на древна мъдрост. Макар и рядко да се говори за тях, тяхната роля е била не по-малко важна от тази на жените-чародейки . Мъжете-чародеи: пазители на тайната сила в българската традиция В различните краища на България те се наричали лечители, гадатели, калугери, врачове, билкари, магьосници, вещери, знахари или просто мъже с дарба. Тези мъже имали знание за лечебните растения, умеели да правят отвари и мехлеми, но и знаели тайните думи, с които да прогонят болестта или злия дух. Те имали необичаен поглед, странни сънища, или пък непонятни способности. Но най-често това били хора, които имали дълбока връзка с природата и тайните й сили. Тяхната сила не била само в растенията, а и в словото — в умението да произнасят магически думи, които да събудят природата и да я накарат да работи в полза на човека. Чародеите във фолк...

Български магии: Баячки, знахарки, врачки и вещици

Изображение
В миналото Не търси метли с дръжки и котли с бълбукаща течност. Българската чародейка не прилича на вещицата от приказките. Тя е онази стара баба в края на селото, която шепне нещо над конец, вари чай от жълт кантарион и гледа в очите така, сякаш знае повече, отколкото казва. Тези жени са реални. Те не са митични същества като самодивите , но около тях витае тишина и мистерия. Наричат ги баячки, врачки, знахарки… понякога и вещици. А някои са просто "жените, които знаят". Защо чародейките в българския фолклор са жени? Жената е пазителка на традицията и тялото – в народната култура жената винаги е била тясно свързана с раждането, грижата за децата, лечението в дома, обредите около живота и смъртта. Тези роли естествено я доближават до границата между света на живите и невидимото. Така тя става посредник – и между хората и духовете, и между болестта и здравето. Жените остават в дома, мъжете – навън – в традиционното българско село мъжете работят тежка физическа работа, пасат ...